Д-р Ганчо Ценов за произхода на българите

Д-р Ганчо Ценов работи в областта на българската история през късната Античност и ранното Средновековие. В трудовете си той се противо

оставя на утвърдили се исторически теории и изследователи и на основата на античните и средновековните автори и документи отстоява своята истина. Д-р Ценов се счита за родоначалник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за пръв път в цялостен вид през 1910 г. в неговия труд „Произходът на българите и образуване на българската държава и църква“. Според него българите са местно население и са живели по тези географски ширини открай време, като само са променяли народностното си име. Тази теория е отричана от едни и приемана от други. Тихомир беше голям привърженик на тази версия и с жар я поддържаше и споделяше с приятели и познати, с българи и чужденци. Затова и ние я споделяме с вас, в негова памет.

По този повод поместваме няколко материала по темата.

ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ

(Съкратен вариант на въведението на Здравко Даскалов към книгата на д-р Ценов

„Произходът на българите и образуване на българската държава и църква“)

Българската история има неблаговидната съдба да бъде написана от 22-годишния, току-що започнал научния си път, чешки историк Иречек. Под влияние на дядо си Павел Шафарик и предоверявайки се на византийските хронисти, той представи българите като туранци, късни поселници на Балканския полуостров. Според него те били незначителна орда, дошла начело с кан Аспарух през втората половина на седми век, а тази орда нямала нищо общо с траките, които преди това били изчезнали от нашата земя. Иречек не съобрази, че хронистите не са професионални историци, а интенданти на византийските военачалници. Затова в хилядолетния двубой между България и Византия те са били винаги на едната страна на барикадата.

Западните извори за българската история са били винаги по-обективни от византийските, защото са съставени не от нечия страна на този двубой. Така българската история от стародавна и величава бе представена като незначителна, а старите християни, българите, за езичници, покръстени едва през 864 г.

Българският историк д-р Ганчо Ценов, който след многогодишни проучвания в западни документохранилища, на първо място в тайния архив на Ватикана, и след нов прочит в оригинал на старите историци (д-р Ценов владееше староеврейски, старогръцки, латински, руски и няколко западни езика) установи несъстоятелността на Иречековата „История на българите“ и написа през 1910 г. знаменития си труд „Произходът на българите и образуване на българската държава и църква“. С него той доказа, че:

• българите са траки и стари поселници на Балканския полуостров;

• българите са създали една от най-древните цивилизации далеч преди елинската;

• българите са първите християни в Европа, покръстени от апостолите Павел и Андрей, и през 864 г. няма покръстване, а само отказване от българското еретичество и приемане на официалната християнска догматика.

За трайно наличие на българи преди идването на кан Аспарух на Балканския полуостров твърди и проф. Марин Дринов. И Иван Дуйчев, обсъждайки „Именника на българските канове“, приема, че кан Аспарух е дошъл не да създаде нова българска държава, а да разшири съществуващата българска държава в днешна Украйна на югозапад.

Трябва да се признае на Иречек едно научно достойнство. След излизането на „Произходът на българите и образуване на българската държава и църква“ на д-р Ценов, той коригира някои от своите позиции.

Извършените археологически разкопки у нас след петдесетте години на миналия век, особено тези на Петър Детев, както и тези на доц. Георги Китов през последните години в „Долината на царете“, Казанлъшко, и на проф. Ал. Овчаров в Перперикон, Кърджалийско, всички те доказаха правотата на д-р Г. Ценов. Подтвърди го и по езиков път акад. Владимир Георгиев. Той доказа, че тракийският и българският езици са изградени върху една основа – еднаква морфология, фонетика и словообразуване. Член-кореспондент проф. Веселин Бешевлиев с труда си „Проучвания върху личните имена при траките“ установи, че формирането на личните имена при траките и българите е едно и също. Проф. Евгени Тодоров със своето „Древнотракийско наследство в българския фолклор“ доказа, че душевността, традициите и обичаите на траки и българи са едни и същи. Вижда се от книгата на Владимир Василев „Медицината на траките“, че тракийската медицина и българската народна медицина са поразително еднакви.

С книгата си „Произходът на българите и образуването на българската държава и църква“ д-р Г. Ценов кандидатства през 1910 г. за доцент по българска история в Софийския университет. Кандидатурата му бе провалена от декан проф. Златарски, защото с нея се опровергава учителя му Иречек. Вместо да се спори с него научно, критиците на д-р Ценов го оборваха с обиди и с отрицание, обявявайки го за „антиучен“, „шовинист“ и „агент на българското военно министерство“. Интересно е тогава неговите отрицатели на кое друго военно министерство са служели, положително не на българското.

През последните години новата вълна български историци отдава заслуженото на огромния принос на д-р Г. Ценов. В това време на духовна нищета българският народ има нужда от духовна опора, чрез която да преодолее трудностите. Ще постигне това, като опознае своята богата и прадревна история. Точно това му дават трудовете на д-р Ганчо Ценов.