IYI – ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ?

В памет на Тихомир Андонов поместваме този материал, свързан с любимата му тема за богатата и славна древна българска история, която той толкова много обичаше. 

IYI – ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ?

(Съкратен вариант на едноименната статия от историка Александър Мошев)

Знакът „ИПСИЛОН“ придоби популярност сред българите през последните десетилетия и се превърна в един от символите на българското. Какви са обаче корените на този знак, какво е неговото значение, дали той е специфично български или е разпространен сред други народи?

Тези въпроси са достатъчно сложни, за да дадем еднозначен и категоричен отговор, но можем да потърсим поне част от истината. Нека се върнем близо един век назад във времето, за да видим как археолозите по нашите земи откриват знака „ипсилон“.

Още през 1905 г. руският учен Фьодор Успенски обръща внимание на „неизвестната писменост“, както той нарича знаците от Плиска. Сред публикуваните от него знаци срещаме и ипсилон.

През 1943 г. Н. Мавродинов пръв поставя въпроса за смисъла и значението на знака „ипсилон с две хасти“(IYI).

Какви са основните хипотези за значението на този знак?

Най-често срещана в различните медии е версията, че това е знакът на „езическото божество“ Тангра. Тази хипотеза се базира на логичното предположение, че след като знакът е бил толкова популярен (срещаме го на приблизително 200 находки от Балканите), той вероятно символизира сакрално понятие. И тъй като се предполага, че ипсилон е бил противопоставян на християнския кръст, най-естествено е да се заключи, че той е символ на Тангра.

Тук възниква въпросът доколко разполагаме с достоверни данни за култа към Тангра по днешните наши земи. Досега единственото сведение е надпис върху колона, открита върху развалините на църквата под Мадарското плато. За съжаление, колоната е силно повредена и няма гаранция, че разчетеното отговаря на истината. В българските надписи, изписани на гръцки, се споменава само думата Бог. Следователно, нямаме достатъчно данни за култ към божество с такова име, а оттук и знакът „ипсилон“ едва ли е „знак на Тангра“.

Друга разпространена версия за значението на символа е, че той е родов знак, наричан „знак на Дуло“, но това определение поставя редица проблеми. Първо, хронологичното разминаване между управлението на рода Дуло (до средата на осми век) и датировката на повечето от находките с „ипсилон“ във втората половина на девети век, когато родът Дуло вече не е на власт. Освен това не е ясно защо с този знак се бележат предмети като керамични изделия, пръстени и др. Едва ли всички те са принадлежали на един определен род, дори този род да е била царствената династия на древните българи.

Освен споменатите предположения, съществуват и други. Подкрепяйки полския учен Едвард Триарски, Мариела Инкова пише, че „...IYI e символ или руническа криптограма на Исус Христос“. Археоложката Гергана Илиева достига до следния извод: „Това е символ, който присъства изключително върху християнски паметници и изпълнява някои от функциите на християнския кръст. Въпреки това, не е еднозначен с него; често се употребява в съчетание с други символи; IYI има значение на неканоничен християнски символ; мултиплицираното му поставяне върху строителна и битова керамика е свързано с вярата в неговата защитна функция и роля на апотропей (предпазен знак – А.М.). С тази роля е изчертаван върху строителни фрагменти, откривани в средновековните сгради от ранното българско средновековие.“

Казано с други думи „ ипсилонът“ се очертава като свещен или религиозен знак и то знак, свързан много тясно с християнството, а не с тангризма. Иначе как да си обясним изписването му цели три пъти върху олтарната преграда на една от средновековните църкви в Дръстър (Силистра)? В един наскоро открит печат от Плиска IYI стои редом до кръста. Тези и много други примери говорят, че поне от един момент насетне кръстът и IYI са били равнозначни.

„Ипсилонът“ обаче има много по-древни корени от периода 8–9 век, когато се появява масово върху находки от нашите земи.

Стамен Михайлов открива IYI сред знаците от неолитната култура Винча, както и върху керамика от миньойски Кипър (16 в.пр.Хр.) и върху плоча от античния град Пергамон (Мала Азия). Павел Серафимов акцентира върху сходството между „ипсилона“ и знака от линеарната писменост А и Б със звукова стойност СА. Списъкът с подобни примери може да бъде допълнен. В музея в Нова Загора се съхранява съд от ранната бронзова епоха със знак, който почти 100% съответства на „ипсилона“. Някои автори намират подобни или идентични знаци върху керамика от неолита и бронзовата епоха от Балканите, Кипър, Италийския полуостров, както и върху култова брадвичка, съхранявана в Националния археологически институт с музей – София.

Дали всички тези находки имат връзка със знака „ипсилон“ от българските земи? Много е трудно да се каже със сигурност. Ясно е само това, че знакът не се появява в 8–9 век „от нищото“, че той има дълга предистория в земите на Балканите и Средиземноморието. Следователно, изводът, че той е донесен от Централна Азия като символ на божеството Тангра/Тенгри, не може да бъде верен.

Каква е по-нататъшната история на IYI? Макар и много по-рядко, той продължава да се използва и в следващите столетия. Малко известен факт е, че огузкият (тюркски) род Кайъ използва като родов знак (тамга) символ, твърде подобен на IYI. Родът Кайъ е известен в османската история с това, че Осман Първи, основателят на Османската империя, извежда произхода си именно от този род. Дали става дума за съвпадение? Едва ли може да се даде еднозначно становище. Едно е сигурно: българските знаци са поне с едно столетие по-ранни от появата на рода Кайъ в историята. Не е изключено огузкият род да се е идентифицирал с този символ поради неговата сакралност и древност.

В нашите земи „ипсилонът“ не изчезва след 9–10 век. Той продължава да се използва като свещен символ, равнозначен на кръста. Едно от доказателствата и днес може да види всеки посетител на музея в гр. Смолян. В постоянната му експозиция са изложени ритуални хлябове, върху които вместо традиционния кръст е моделиран IYI. Хлябовете са датирани в първата половина на 20 век и са автентично свидетелство за приемствеността на сакралната символика в продължение на хилядолетия по нашите земи.

Да разгледаме какво представлява знакът „ипсилон“. Той се състои от средна част, подобна на днешната българска буква У и две вертикални черти, поставени от двете й страни. Следователно, троичността е заложена още в цялостния вид на символа. Още повече, че самият „ипсилон“ също се състои от три части – една вертикална черта и две разклонения. Ако преброим краищата на „буквите“ в IYI, виждаме, че те са седем на брой. Може да предположим, че идеята за култа към числата 3 и 7 е била част от светогледа на хората, за които „ипсилонът“ е бил свещен знак.

Дали IYI може да бъде „прочетен“, т.е. имат ли „руните“ и звукова стойност? Това няма как да се установи еднозначно, докато не бъдат сигурно разчетени надписите на т.нар. руническа писменост в Плиска, Преслав, Мурфатлар и т.н., включително и розетата от Плиска.

IYI, символ, преминал през вековете на забрава и съхранил силата на въздействието си, ще продължи да вълнува въображението на хората. Има ли той потенциала да се превърне в лесно разпознаваем „знак на българите“? Бъдещето ще покаже.

Мистичното очарование на древността обаче придава на IYI ореола на автентичен старобългарски знак.